ЛЮ̀ХВАМ СЕ, -аш се, несв.; лю̀хна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Диал. Запилявам се, дявам се. Печи се около огъня, от пушек очите ти ще изкапят, уж да му пригодиш, пък то: люхнал се нанякъде по свойта, дойде си — всичко изстинало, обърнало се на нищо. П. Тодоров, Събр. пр II, 229.